Качеството на стиховете на Кристян Ризов е ,че проличава онази умъдреност , която се постига в самовглъбена самота , чиято тишина извайва форми и постига значения ,които поетичното многословие убива .
Внушава и разкрива света,себе си и нещата повече като възможности , отколкото като неоспорими дадености .Вероятно тази характерност на предложения поетичен почерк трудно дисциплинира текстовете в тематично отношение . В тях може да откриете от твърде изолираната личина лирическа съзерцателност до всепроникващо усещане за нечиие явно присъствие или отсъствие .
Човекът на тази поезия не само е свързан с реалите в света , но живее вечно с тях , превръща се в неразделна тяхна част . Възможно е както метафоричното преливане на човешкото в друга субстенционалност , така и обратното .
Открива се един неподражаем витализъм , който сродява обичайно и необичайно , познато и непостигнато .
Но каквото и поетичната игра да предлага написаното , то все търси не тъждественост , а уникалност на изобразеното .
Именно доловимото , но поетично усещане за себе си другия/другата е откроимото в тази поетична книга .
Стиховете с изящна лекота ни повеждат из лабиринта на времето и отношенията между хората и подбуждат към размисъл за новите поколения , за начина им на живот и поведението им и се чете кое е стойностно за тях .
Книгата е поетична философия за вечните стойности в живота , които сами откриваме по пътят на израстването ни като хора .
Нека пожелаем на автора добър поетичен път !
