В стихосбирката “ Бряг на въображението“ на Кристян Ризов, всяко стихотворение в него е като че е ли една „следа от вятър“ – свободна, необременена от ритъм или дидактичност, но докосваща душите с екзотичния си полъх.
Още първото стихотворение можем да го определим като програмно задава параболата на мислите и чувствата на поета.
Привидно Ризов сякаш разрешава вечния спор между традиционализъм и модернизъм в полза на по-разкрепостената визия за поезията. Ала по-вероятното е той да е достигнал до формалното разнообразие на стилистиката си по тясната, но единствено вярна пътечка на вложените идеи, което вече няма как да не доведе до опияняващата свобода на неговия поетичен слог. Така се открехва още една врата към вечния спор между класично и модерно, но далеч не като художествено-естетическа самоцел. В този смисъл творбите му приютяват много повече класика, отколкото стройните като манекенки куплети на някои поети-класици. Да, формата, безспорно, е важна, но все пак истински съществени са вътрешното напрежение в стихотворенията, техният висок метафоричен градус, които в случая са елементи на самия верлибър.
Винаги съм реагирал скептично, когато в пореден отзив рецензиращият начене да изрежда с интелектуално достолепие темите, по които представяният поет е упражнявал перото си, прелитайки с орлов поглед над техните интерпретации, които по презумпция са основният залог за художественото въздействие. Може би и затова Кристян Ризов не се напъва да стане „тематичен Колумб“, а твори по своему приглушено за вечни явления като раздялата, за любовта в природата , за отношенията и мислите между хората. Впрочем, както и в немалко известни поетични образци, и у създателя на „Бряг на въображението“ , птиците са обикнат емоционален символ. Тяхната любов, мъдрост са повод за възхищение и лирично вдъхновение.
Резултатът на тези усилия е един углъбен вид поезия, която търси и намира философските истини на битието.
Със сигурност и тази поетична книга , както и другите книги на автора , ще спечели младата аудитория, която очаква да и се посочи пътя за достигане до един по-добър и хармоничен човешки свят на съвършенството.
И тъкмо в това е нейното скрито или може би не съвсем скрито достойнство…
