Поезията на Кристиян Ризов е наситена с вкусове и аромати, и може да се чете дори само с върха на езика. Стихотворения като „ Сутрин ” , „Тук и сега“, „ Нов момент“, „ Тихите пътеки“ с удоволствие ще ги прочетете.
Книгата излъчва привлекателна самоувереност, защото в нея има чувство за принадлежност. Лиричекият герой от стиховете винаги знае къде е, защото има връзка с гледките, нещата и хората. Той изследва света през очите на дете, забравило болката от падането секунди след самото падане, готово да стане и да хукне отново. Той изследва познатото, за да го изпълни с нов, свой смисъл, изследва непознатото, за да го вкуси. Той дава всичко от себе си, поема всички рискове, не се щади, не се пази, не се оплаква, а е буден за възможностите, които предлага живота.
И след всичко това се докосваме до нещо съвършено, до нещо прекрасно, каквото е любовта. Четейки “ Да те предпазя от вихъра“, “ Заедно“, „Мисълта за теб“ ,ти се иска тези стихове да не свършват.
Аз мисля, че поетите се раждат. За тях няма правила и теореми. Те са просто небесни звезди, които правят живота ни сложен, красив, дават ни вяра, за да следваме житейския ни път по „ струните на дните“ и ни дават ключ за нови прозрения.
